След завършването на средното си образование през 1982г. в Техникум по електротехника “С. М. Киров” – гр. София, Станчо продължава работата си в клуба, като през 1985г. му е присъден най-високия танцов клас – “Международен”. Две години по късно става и шампион на България по стандартни танци, с което заслужава честта през 1985г. да бъде първия български представител участник на Световно първенство по спортни танци в гр. Хаугезунд, Норвегия. През 1990г. приключва с активната си състезателна дейност, като през същата година завършва школата за художесвени ръководители в гр. Пловдив, а след това става студент в ЮЗУ “Неофит Рилски”, гр. Благоевград, специалност хореография. В периода 1979 – 90г. участва в над 50 национални и международни конкурса, като на много от тях е сред призьорите – Краков, Полша 1985; Франкфурт/О, Германия 1986,87,89г.; Рига, Латвия 1987г.; Мюнхен, Германия 1999г. и други.

Дейността му като ръководител по спортни танци започва още през 1985г. благодарение на г-н Александър Тасев и г-н Любомир Дамянов. По това време г-н Тасев е главен художествен ръководител на клуба, а г-н Дамянов методист, отговарящ за танцовата дейност в ЦПДК “Георги Димитров”. От 1991г., след като Александър Тасев преминава на друга работа, Станчо става главен художествен ръководител на клуба. По-късно, през 1993г., поради закриването на профсъюзните домове на културата, клубът е преместен в Дом на културата “Искър” – гр. София, където той е назначен за методист, отговарящ за танцовата дейност. В периода 1993 - 2003г. е избиран неколкократно за член на Управителния съвет на Българска Федерация по спортни танци, през 1999 - 2002г. - за неин Зам. председател, а от средата на 2002г. - за Председател. Съвместяването на административната с творческата дейност не пречи на Станчо да постигне високи резултати и в двете области.

В клуб по спортни танци “Орион” под негово ръководство израстват много от Шампионите на България в различни възрастови групи. Не може да не споменем имената на Ивайло Гераков / Габриела Жилева – многократни вицешампиони по стандартни танци, Костадин Биджуров / Габриела Жилева - шампиони по стандартни танци за 1996г., Стефан Добрев / Радина Тюфекчиева – шампиони по латиноамерикански танци, Кирил Пандов / Мая Гълабова – шампиони по стандартни, латиноамерикански танци и многобой, както и формация “Глория” – шампиони по стандартни танци. През последните пет години Станчо оказва методическа помощ като старши треньор и в клубовете по спортни танци “Аякс” – гр.Благоевград и “Фантастико” – гр.Дупница. От 1991г. е съдия по спортни танци, като от 1998г. е и международен съдия. За периода 1991 – 2004г. е съдийствал на над 400 състезания от местно, национално и международно равнище.

През 2000г. Сашо напуска клуба в Пловдив, където танцува до този момент, и става един от танцьорите на КСТ ”Орион”. Станчо му дава нова партньорка и започва да се занимава сериозно с новосформираната двойка, като възлага големи надежди на тях. Те постигат големи успехи и участват в множество републикански и международни състезания. През 2002г. двойката се разделя и Сашо остава отново без партньорка.

От тук ще продължа разказа си аз – Ирена Димитрова, защото от тук започва моето запознанство със Сашо и Станчо. Ние се запознахме през есента на 2002г. в началото на новия танцов сезон. Със съдействието на Станчо и моя треньор тогава - Краси Евтимов, Сашо се свърза с мен и решихме да станем състезателна двойка на КСТ “Орион”, София. Тогава аз нямах достатъчно опит в стандартните танци, защото бях танцувала предимно латина, докато Сашо често беше финалист на държавни първенства на стандарт.

Въпреки това, благодарение на нашата амбициозност и упоритост, ние се сработихме много добре и така започнахме своя дълъг и нелек път към върховете на спортните танци в България. Голяма роля за успешния ни старт изигра Станчо, който беше близък приятел и всеотдаен покровител на своите танцьори. Под неговото компетентно ръководство и помощ ние се развивахме и вървяхме стремглаво нагоре. Той ни запозна с големи треньори и танцьори от чужбина и ние започнахме да раборим с тях. Пътувахме до Италия за уроци с шампионите на България по стандартни танци – Салваторе Тодаро и Виолета Янева, тогава състезатели на нашия клуб “Орион”, а след това започнахме да работим и с техните учители.

Станчо беше нашият личен треньор и приятел, който ни помагаше и ни съветваше във всичките ни стъпки в танците. Той често ни водеше на големи състезания в чужбина, които обогатяваха неимоверно много нашия опит и разбирания в танците. Тогава Станчо беше председател на БФСТ и много уважаван треньор и съдия не само в България, но и в чужбина. Той отдаваше цялата си енергия и възможности за да подпомогне развитието на спортните танци във всички клубове в страната. За съдействие и съвет към него се обръщаха танцьори и треньори от цяла България и той успяваше да бъде полезен на всеки.Благодарение на него България доби все по-голяма популярност и спечели уважение в международните танцови среди.

Международният турнир по спортни танци, организиран всяко лято в КК “Албена” от БФСТ, се разрастна до ранг “IDSF International ” и беше посащаван от едни от най-елитните танцови двойки и треньори в света. Амбициите и идеите на Станчо за танците в България ставаха все по-смели. Той поемаше все повече отговорности и непрекъснато пътуваше за участие в танцови мероприятия из цяла Европа. От всичко това обаче не му оставаше почти никакво време за почивка и възстановяване. Прекомерното претоварване и напрежение, за всеобщо съжаление на всички, доведоха до внезапната смърт на Станчо на 8-ми май, 2004г. Целият танцов свят беше потресен.

Нищо не можеше да компенсира липсата на този прекрасен човек, без който българските танци загубиха много. Ние със Сашо се чувствахме безпомощни и отчаяни. Изведнъж останахме без нашия скъп приятел и треньор, без пътеводна светлина по пътя на танцовото ни развитие. Много от нашите мечти и амбиции загубиха своя смисъл. Единствено любовта ни към спортните танци и това, че сме добра комбинация от характери и качества, ни помогнаха да продължим напред. Търсейки начин да отдадем своята почит и благодарност към така скъпия за нас Станчо, ние решихме да учредим клуб по спортни танци в негова памет. КСТ “Станчо Михайлов” е създаден на 29-ти юли, 2004г.

Идеята за учредяването на клуба се роди от желанието да се запази спомена за огромния принос на Станчо за спортните танци в България. Въпреки това, по молба на неговата съпруга, ние трябваше да сменим името на клуба почти две години след създаването му. Новото име - "Ес тийм", запази първоначалния ни замисъл и носи идеята за "Отборът на Станчо". Нарекохме го "отбор", защото всички възпитаници на клуба са много добри приятели помежду си и се подкрепят на състезанията по танци, като един истински сплотен отбор.